Колко вълнуващо е само дори да си представи човек, че преди хилядолетия, място на което днес е София е било девствено и неподправено.Минералните извори , плодородното поле и планините покрити с вековни гори и благоприятното географско разположение са причина да се зароди тук живот. Тук е открита и тя – Слатинската Венера.

  В пределите на Втората българска държава градът става известен като „един от най-славните и забележителни градове в европейските предели”. По време на Второто българско царство се създава книжовна школа. Тук се кръстосвали и пътищата на монаси и книжовници.Севастократор става ктитор на един от най-големите шедьоври на средновековна България – Боянската черква.

  Символът, който отличава самата сърцевина на София са жълтите павета. Те се превръщат в белег на административния, историческия и културен център на града. Според легендата, жълтите павета са подарък по случай сватбата на цар Фердинад. Те преживяват войни, бедствия, земетресения, танкове, обсади, бомбардировки и дори колекционери на сувенири.

  „Сердика е моят Рим!” Така възкликва римският император Константин Велики, онемял пред красивия град. Сердика достига голям разцвет по време на неговото управление, след като римската империя се разделя на Източна и Западна. Тук на това място се е разпростирало светилището на много почитаните в Сердика богове на здравето и медицината – Асклепий и Хигия. Построена е Арената на